012 Въпрос: Изповядването част ли е от будизма?


Отговор: Изповядва ли се практикуващият будизъм? Да, естествено. Изповядването е важна и полезна практика. Заслугите, произтичащи от изповедта, са прекрасни. Това между впрочем е важна практика, за да не поддържаме нашите лоши кармични семена.

Изповедта е едно от седемте приношения на Буда. Първото от тях се състои в поздравяването на Буда, а второто е да му се даряват цветя или храна. Третото е изповедта, четвъртото е да се придружи някой или да се споделят неща с него. Петото е да знаем как да съветваме хората, шестото - да се даде велико обещание по отношение на практиката и накрая, седмото - да се връщат ползите от нашата практика. Тези седем приношения обикновено са свързани и много често един велик бодхисатва ги осъществява едновременно.

Изповядването може да се разбира по два начина. Да се изповядаме е най-напред да признаем без лицемерие или преструвки какво сме направили. Но освен това става дума и за акт на дълбоко разкаяние. Буда казва, че онзи, който практикува изповядването по този начин, получава безкрайни заслуги. В сутрата Фу уей шоу дзиа джанджъ шуо йебао чабие дзин („佛爲首迦長者說業報差別經“) Буда обяснява, че, ако нечие сърце е отровено от много големи грехове, изповедта има силата да изтръгне корена на лошата му карма.

Да сме напълно честни спрямо самите себе си и греховете си и да изразим искреното желание да се отървем от последните са двете основни изисквания, които трябва да спазваме в момента на изповедта. От неизброими калпи обаче човешките същества, каквито сме ние, носят в себе си значителна позитивна и негативна карма. Животът е устроен така, че позволява проявата на множество лоши кармични плодове, които се превръщат в пречки за нашето съществуване.

За бодхисатвите тези препятствия са предпочитаният път към напредъка. Един бодхисатва може да наблюдава начина, по който се формира един лош кармичен плод. Той внимава за своето поведение, мисли и думи и знае, че тези три начина за изразяване на човека допринасят за образуването на кармичния плод. Веднага щом бодхисатвата си даде сметка, че поражда лошо действие, той без забавяне се изповядва. Следователно, независимо, че е подпомогнал проявата на лоши кармични плодове, той може все пак да извършва добри дела. По този начин той все повече се отваря за мъдростта. Чрез изповядване той може да трансформира негативните си кармични плодове, като засилва качеството на своите връзки и привличания с хората, които го заобикалят, и по-късно да отведе всички тези хора в Земята на Буда.

Практиката се състои от 52 етапа. Преди да стигне до второ бхуми на бодхисатва практикуващият все още се огъва под тежестта на някои лоши навици. Той може да допусне много грешки и да не успее да спази обетите. Това е напълно нормално, но най-важното за практикуващия, който иска да поправи грешките си, е да бъде способен да се изповядва.

Много е трудно да се спазват обетите през неизброимите калпи на практиката, така че практикуващият изпитва честа нужда да се изповяда и да се завърне към обетите, което да му позволи да натрупа добри действия. Смелостта да се признаят грешките и желанието да се поправят последните са като две скъпоценности, които един бодхисатва носи на ушите си и които му придават величествен вид в очите на другите. Така действа практикуващият, който от живот на живот върви към все повече мъдрост. Тези два аспекта на изповядването са неделими и са много полезни практики.

Нека сега, за да илюстрираме горното, да разгледаме един откъс от глава XVII на Махаяна Махапаринирвана сутра.

Бодхисатвата Живака един ден говорел с цар Ажаташатру:

„Ваше величество, вие сте цар, но въпреки това сте извършили многобройни грехове. Започнете да се изповядвате!

Ваше величество, учителят Буда каза, че има два вида действия, които могат да помогнат някому. Първото действие се състои в това да се признаят собствените грехове, а второто - да не се повтарят същите лоши деяния. Да се признаят собствените грешки насърчава другите да не ги правят на свой ред. Да чувстваме срам от греховете си е нещо вътрешно и ни засяга нас самите, но да умеем да признаваме грешките си упражнява влияние върху външния свят. Срамът идва от страха, че хората могат да научат какво сме направили. Като се научим да се изповядваме и да не повтаряме същите грешки, ние помагаме на външния свят, а благотворното влияние стига чак до небето. Изповедта следователно оказва влияние както върху нашия вътрешен, така и върху външния свят.

Онзи, който не умее да се изповядва, губи достойнството си на човешко същество. Съзнанието му не е по-различно от това на животните. За сметка на това онзи, който умее да се изповядва, умее също да уважава семейството си и своя учител. Той поддържа добри отношения със семейството си. Вие, който сте цар, и току-що се изповядахте пред мен, вече знаете как да се изповядвате. Вие успешно издържахте изпита.

Чуйте ме, царю! Учителят Буда каза: има два вида хора с много голяма мъдрост. Тези от първия вид умеят да се изповядват, а онези от втория вид вече нямат лоша карма. Също така има два вида невежи люде: тези, които извършват лоши деяния и онези, които ги прикриват. О, царю, Вие, който сте извършил злини в миналото, Вашата изповед Ви позволява да не ги повтаряте повече. Изповедта Ви е все едно да поставите в мръсна вода скъпоценен камък - светлината на камъка разпръсква лъчите си в нечистата вода. Изповедта Ви е като луната, скрита от натрупалите се облаци. Когато облаците се разпръснат, лъчите на луната достигат земята. С тези сравнения можем да опишем човек, който умее да се изповядва - той може да изчисти цялата си лоша карма и да се върне в състояние на чистота, на изначална невинност.

Един бодхисатва възприема тези две положителни поведения, които му носят още повече величие и му помагат да продължи по пътя, който ще го отведе до нивото на Буда. Освен това е от ключово значение да се вярва в положителните качества на изповядването и в безбройните заслуги, които предлага.

В сутрата „Дъчън бън шън синди гуан дзин“ („大乘本生心地觀經“) са представени два начина за изповядване. Първият се състои в самата практика: практикуващият наблюдава мисълта, речта и поведението си и така може да поправи отрицателните си кармични плодове. Вторият се състои в изучаване на сутрите, като по този начин човек се научава да разбира кое е правилно и отново да коригира отрицателните си кармични плодове.

В сутрата има подробни пояснения по този въпрос. По отношение на първия метод - този на практиката, в сутрата се дават следните разяснения: ако човек е извършил много тежко деяние, му се препоръчва да се изправи пред поне трима души, като зад гърба му трябва да има поставена статуя на Буда. Той трябва да се изповяда много ясно за лошата си постъпка, което ще му даде сили да поправи лошата си карма. Ако някой е извършил средно тежко деяние, той трябва да се изправи пред поне един човек и отново със статуята на Буда за гърба си. Ако, най-накрая, някой е извършил нещо дребно, за него е достатъчно да се изповяда пред статуя на Буда.

При всички случай обаче практикуващият трябва да се ангажира да не повтаря повече това деяние. Така човек ще успее да получи от изповедта си всички налични заслуги, защото ще се е постарал да промени начина си на мислене.

Впрочем усилието, което можем да вложим, за да спазваме учението на Буда, е друг начин за натрупване на кармични заслуги. Един велик бодхисатва на име Васубандху веднъж илюстрира понятието за изповедта по особено впечатляващ начин. Някога той отрекъл учението на Буда. Но, обзет от срам и самоубийствени мисли, той решава да се изповяда и оставя след себе си много текстове, в които обяснява някои направени от него грешки при интерпретацията на учението, за да помогне на другите да ги избегнат и да не попаднат в същата клопка.

Във втора глава на Брахмаджала сутра пише, че ако когато се изповядваме на Буда и му принасяме дар, успеем да го видим, то цялата ни най-тежка карма ще се разпръсне. Ако обаче Буда не ни се яви, ние трябва да продължим да практикуваме упорито, докато го видим.

Би било полезно и да се изповядаме пред 88-те буди или пред 3000-те или 10 000-те буди. По този начин можем да поправим цялата си лоша карма.

Хората, които се изповядват, обикновено са движени от една автентична искреност. Тази искреност е подобна на канал, по който става възможна комуникацията с Буда. В такъв случай Буда става свидетел на изповедта. По този начин онзи, който се изповядва искрено, е решен да се промени и е много вероятно след това да пожелае да положи един или няколко от обетите на бодхисатвите. А е факт, че един бодхисатва желае силно да помага на другите, от което в крайна сметка можем да заключим, че онзи, който се изповядва, със сигурност ще има желание да извършва безкористни постъпки. Воден по този начин от състраданието, той със сигурност ще получи помощ от Буда.

Нека спрем дотук с практическата страна на изповядването, за да се занимаем с една друга негова форма: изповедта чрез размисъл, която е достъпна единствено за просветлените. Въпросът е как един просветлен човек е способен да извърши тази изповед. При подобна изповед се използва помощта на истинското аз. Ето защо я наричаме „изповед на реалността“. От думата „реалност“ се подразбира, че практикуващият постига реалността на света. Просветленият минава през истинското си аз, за да се изповяда. Но просветлението - нека наблегнем на това - е задължително условие за този вид изповядване. Някой, който познава задълбочено будизма, не може да се изповяда по този начин. Изповедта му ще бъде непълна и нечиста. За някой, който само си въобразява, че е просветлен, този вид изповядване е недостъпен.

Защо тогава един просветлен бодхисатва е способен да използва този метод? Защото той знае, че не е ограничен по никакъв начин от трите свята, нито от която и да е функционалност на човешката природа. Наясно е, че в същността си няма външен вид или форма и че е незамърсен, чист и вечен. Той е отвъд доброто и злото. За него спазването или нарушаването на обетите е безсмислено. Всъщност „изповед на реалността“ означава да се разберат тези истини.

Защо подобна изповед пречиства цялата лоша карма? Истинското аз не схваща идеята за спазване или нарушаване на обетите, което означава, че изобщо не разбира концепцията за грешка. Просветленият може да мине през своето истинско аз, за да се изповяда чрез него предвид на това, че истинското му аз е чисто и напълно лишено от способността да допуска грешки. Той освен това знае, че петте агрегата и шестте виджнани не са истинското аз.

Лошите му кармични плодове все пак ще се проявят през бъдещите му животи, но понеже се е изповядал през своята татхагатагарбха, ще успее много бързо да коригира техните прояви и да напредне в практиката си. В такъв случай при проявата си лошите кармични плодове вече няма да са пречка, а позитивна сила, която в крайна сметка ще доведе до натрупването на множество кармични заслуги. По тази причина „изповедта на реалността“ е изключително полезна, още повече че тя пречи на други лоши семена да покълнат в него. Това е обяснението на „изповедта на реалността“.

Самият Да-Хуей говори за тази изповед, като я нарича „изповед на реалността“, като добавя, че тя позволява да се постигне по-бързо нивото на Буда. Според него тя съответства на това да се осъществят 2/3 от 10 000-те действия, произтичащи от шестте парамита. Един просветлен бодхисатва използва този вид изповед, за да развива щедростта си и да укрепва добрите си кармични отношения с чувстващите същества. От всичко това следва, че просветлението е ключът за практиката на бодхисатвите.

Ако някой претендира, че е просветлен, но продължава да затъва в лошите си навици и не се отказва от погрешните си възгледи, то той, дори и наистина да познава тайната на татхагатагарбха[1], няма да може да се възползва от нея с цел да се изповяда. Никога няма да види света през окото на истинското си аз и дори не заслужава да притежава познанието за това кое е истинското му аз, така че изповедта му няма да му донесе никаква полза или заслуга. Дори и някой да му е разкрил природата на истинското аз, той няма да извлече и най-малката полза и няма да се откаже от погрешните си възгледи. Съответно привързването му към лошите му навици ще остане все така силно.

За да работи наистина този вид изповед, е задължително едно автентично просветление. Единствено през своята татхагатагарбха практикуващият може да наблюдава света и да трансформира в положителна посока отрицателните кармични семена. Впрочем е ясно, че един учител, след като се е просветлил, ще продължи да следва учението на Буда и ще се помъчи да разпръсне илюзиите на хората. Този вид действие представлява форма на изповед за просветлените бодхисатви, които, ако не успеят, са длъжни да се изповядат.

След просветлението си бодхисатвата трябва да практикува 10 000-те действия, произтичащи от шестте парамита. Един просветлен бодхисатва влага цялата си енергия в практикуването на тези благородни действия, които представляват един аспект на изповедта. Един бодхисатва показва силна воля и постоянство, които няма да остави в продължение на следващите три калпи. Например великият бодхисатва Самантабхадра е дал едно голямо обещание: да действа мъдро навсякъде и винаги, като продължава по този начин, докато не стане буда.

Такава е природата на изповедта на реалността. Онзи, който няма необходимото ниво и въпреки това твърди, че би могъл да осъществи този вид изповядване, просто нарушава будистките обети. Той лъже с единствената цел да се възползва от хорската наивност и умът му е жертва на погрешните възгледи. Тъй като няма да получи нито една от заслугите, произтичащи от истинската изповед, той ще трябва по-късно да изплати негативни кармични дългове. Просветленият може все още да допуска грешки, но когато се изповядва, той го прави искрено. Той е наясно, че лошите му навици трябва да бъдат коригирани и че истинското му аз е отвъд доброто и злото. Той не забравя, че трябва да се научи да владее мислите, думите и поведението си (действията си), ако иска стигне възможно най-близо до учението на Буда. Това е правилната нагласа на практикуващия.

Ако някой все още не е просветлен, нека слуша истинското учение на Буда и по този начин да се доближи малко по малко до познанието, което отваря портите на мъдростта. След слушането следва обмисляне, което вече носи известни заслуги, защото засява положителни кармични семена по пътя на мъдростта или на освобождението. Така човек започва да следва будистката практика и да изпълнява 10 000-те действия, произтичащи от шестте парамита. Без съмнение той ще стигне до просветлението и ще се научи да извършва изповедта на реалността, а след това малко по малко ще стигне до нивото на буда.

Впрочем да се участва в будистки церемонни е част от практиката, но не е достатъчно - трябва преди всичко да сме способни да извършваме изповедта на реалността, без която не може да се получи никаква заслуга от тези церемонии.

Всъщност изповядването не се състои само в това да признаем лошите си деяния. Нужни са също смелост и воля, за да не ги повторим. Самите бодхисатви са извършили много грешки в предишните си животи, както и в сегашния си живот. Необходимо е да се продължи с практиката, като се помни, че изповедта помага и дава сили за това. По този начин един бодхисатва се научава да не напуска пътя на учението на Буда, чиито слова ще сподели с всички чувстващи същества. Такива са истинските ученици на Буда, чийто живот е отражение на правилните възгледи.

Още нещо: не се чувствайте виновни. Ако сте измъчвани от разкаяние и угризения, ако постоянно поддържате в себе си негативния образ на злините, които сте причинили, то изповедта ви няма да е искрена. Изповядването е ефикасен начин да трансформираме мислите, думите и действията си и да поддържаме правилни възгледи и мисли. Един от ключовете на изповедта е следователно да не се чувстваме виновни.

Много хора впрочем се изповядват, без да са особено наясно как точно да го направят. Един бодхисатва знае как, чрез изповедта, да пречисти собствената си негативна карма и да окаже положително въздействие върху приятелите и враговете си. Той действа, за да може по-късно всеки да стане буда. Ето защо в будизма не само се вярва в изповядването, но и изповедта се утвърждава като начин да се ангажираме да се променим, начин, по който негативната карма на онзи, който се изповядва, да се трансформира в положителна посока. Един бодхисатва може да е извършил множество лоши действия, но той ще положи необходимите усилия, за да ги компенсира. Васубандху например многократно оклеветявал школата Махаяна, но като се изповядал, успял да се поправи и насочил много хора към практиката на тази школа. Васубандху е един добър пример за следване. Така че, да, в будизма се вярва в изповедта и тя се използва, за да получи практикуващият неизброими заслуги.

Тук завършваме нашата конференция поради ограниченото ни време. Благодаря ви, че отделихте от времето си, за да проследите, благодаря ви, че присъствахте!

АМИТОФО!


[1]、Ако, например, някой му е разкрил тази тайна, без самият той да я е потърсил и намерил.


начална страница·съдържание·назад·напред